Напоследък имам все по-натрапчивото чувство, че на мегдана в Грас са опънали един голям казан, нахвърляли са вътре туй-онуй и после с черпака само насипват в различни шишета и ги засилват в мощните ръце на маркетинговите специалисти.
В голямата си част дизайнерските парфюми през последните години са толкова безлични и лишени от въображение, че е чак обидно. Дори тези, които се водят оригинални композиции, а не фланкъри (по-нови версии). Малко бергамотче, малко белоцвет, малко ванилия или тонка за сладост – общо взето, това е формулата. Не казвам, че са лоши или миришат неприятно, не. Просто са до болка банални. Не знам дали е парфюмеристка импотентност или нагаждане към масовия милениъл вкус, но е факт.
Voce Viva на Valentino не е изключение от този тренд. Свежото цитрусово начало – бергамот и портокал е меко, без кисела острота. Джинджифилът се промъква почти незабележимо. Композицията преминава плавно в бял флорал – гардения и леко меден портокалов цвят. Белите цветя не тежат и не са главоболни, а стоят въздушно и някак хладно. Ванилията и тонката в базата подслаждат премерено, без да досаждат, тонката добавя леко бръснарска нотка. Има и мъх, който се предполага да даде малко по-шипрово и edgy звучене, но аз не го хващам. Приятен мек драйдаун, леко дървесен. И това е. „This perfume is made addictive through an unexpected, cool note of crystal moss accord and vanilla perfume.“ – казват в представянето, а аз се чудя за един и същи ли говорим.
Пак казвам – Voce Viva не е лош парфюм. Приятен е, женствен, цветен и лек и някой по-неразглезен нос би го намерил за чудесен и създаващ настроение. На мен ми мирише подобно на един куп други, с които споделя сходно ДНК. Не ме интригува, не извиква картини в съзнанието ми, не ме кара да искам да го мириша отново и отново. От парфюм с червена опаковка очаквам нещо друго. А от такъв, чието рекламно лице е Лейди Гага – съвсем. Можеха да сложат произволна непозната актриса от Дисни ченъл на нейно място. Екстравагантност? Неординерност? Бунтарство? Забравете.
Струва си да го пробвате, ако харесвате свежи, умерено сладки белоцветни парфюми с тонка в базата, ако търсите нещо за офис или ви трябват безопасни идеи за подарък. Аз лично няма да го запомня. Scusi, Valentino!
Година на излизане: 2020
Нос: Амандин Клер-Мари и Онорин Блан
Олфактивна група: флорално-дървесно-мускусен
Връхни нотки: портокал, бергамот, джинджифил
Сърцевина: портокалов цвят, гардения
База: ванилия, тонка, мускус, сантал, мъх
